1. Отделен адрес за всеки език
/нашите-стаи/ на езика на сайта, /en/our-rooms/ на английски. Всяка версия има собствен адрес, винаги един и същ. Google подрежда всеки език отделно и го показва на хората, които търсят на този език.
2. Страница, която Google може да прочете
Преводът трябва да е в страницата, която сървърът изпраща, а не да се добавя след това от браузъра на посетителя. Превод, направен в браузъра, Google не вижда: за него сайтът ви съществува само на оригиналния си език.
3. Тагове, които свързват езиците
Всяка страница казва на Google къде са другите ѝ версии (таговете hreflang). Без тях Google може да покаже оригиналната страница на посетител, който търси на друг език.
4. Заглавията и описанията също се превеждат
Заглавието и описанието, които се показват в резултатите от търсенето, карат хората да кликнат – или не. Те трябва да се преведат като останалата част от страницата.
5. За оригиналната версия нищо не се променя
Оригиналните адреси остават същите, съдържанието – също. Това, което работи днес, продължава да работи.